автор: ZAGORA

Да е благословена любовта,нечакаща
измамно вричане и жестове,и обещания...
За нея саможертвата е дълг,
и тя я вдишва и издишва с упование.

А как умее да се радва отдалече,
тъй както цъфнала край синора метличина
обсипва със любов в далечината мак.
Тя се раздава до прашинка, без отплата
и безусловно щедра като Бог и хляб.

Благословена да е любовта непритежаваща
и бедна като Египетска Мария сред пустинята,
без граници като единствена държава
в света и по-велика от светиня.

Благословена да е любовта отхвърлена
от умните и нищите по разум ,
отчаяно опитващи се да я разберат.
Низвергната от модни инфантили
и от безпаметно безчувствени дебили.

Благословена да е любовта изречена
единствено с достойното мълчание
на влюбено до смърт сърце,
която и отвъд смъртта
умее да прекрачва вечността.