автор: angar

В една алея сенчеста вървях,
между разкошни гробищни дървета,

и ме докосна - приглушен и плах,
безкрайно тих, ала понятен шепот:

".... Чуй ние, що във таз алея спим,
с вас, живите, какво ще споделим:

Използвайте броените си дни,
да правите любов и добрини!

Добър е Господ - всичко ще прости,
но съвестта ви ще ви изгори,

ако когато - всеки в своя час -
и вие нявга дойдете при нас,

сте от живота нищо не видели,
нелюбили сте и непоживели...."