автор: wingless

Пресъхнал – като капка кехлибар
и дъх на лято стоплило земята,
пропит със аромата на нектар
следобедът застава пред вратата.

Промъква се на пръсти и наднича
в прозорците през сенчестите клони.
Прозрачните си шарки разсъблича
по прашните тераси и балкони.

Превръща в шепот всички цветове
от стъпките на залеза в листата,
успял и ден и нощ да събере
в танцуващите сенки по стъклата.