автор: apostola

Пред трудности не се огъвам.
По пътя не подгъвам крак.
Във калищата не потъвам.
Не се страхувам и от мрак.

Държа на думата до края.
Не се отмятам за петак.
Не ме е страх и от Оная,
която идва за капак.

Че всеки път до там ни води-
в прегръдката на земна пръст.
И след женитба и разводи,
не скачаме над своя ръст.

Пред никого не клякам вече.
Пред никой не превивам гръб.
Усещам често отдалече
къде е хвърлен моя пъп.

Поклонът- само на Жената
и никога не казвам: Не!
А под очите на луната
пред нея съм на колене.