(превод от македонски)
Първи удар:
Случайно видях пеперудата
и то залепена на вратичката
на моята пощенска кутия.
Бедната усамотена, прозрачна и нежна тя.
Аз донесох вятър, или може би иска вътре да влезе,
да се скрие и непознато съобщение да ми донесе.
Затова предпазливо я помилвах с ръката,
но тя дори не се опита да се помръдне от тук.
Втори удар:
Мигновено я ударих силно, колкото можех
с моята изпотена и влажна длан,
а тя изведнъж литна към тавана
и аз се уверих изведнъж, че изобщо не е мъртва.
Но нямаше нито кога, нито къде,
освен към празния тъмен простор
и бездната, която се разстилаше пред нея,
докато не дойде бъркотията преди следващия ми ход.
Трети удар:
Смилих се и ù отворих желязната врата,
въпреки че имаше стъкло, което беше дебело, размазано и бронирано.
А крехката пеперуда напразно се опитваше да отлети,
докато не задуха силен вятър.
И този път не я отнесе заедно с праха отвън,
където гладните птици чакат с отворени клюнове.
А аз сплетох дланите, не очаквайки никаква награда,
освен повтор(е)ния забавен полет на неканената гостенка.