По пътя сме някъде, някъде там,
където съдбата отпива умора …
Където децата превръщат се в хора,
пред стари компютри загърбили двора,
и всеки е с всички, но мъничко сам!!!
От запад се вихрят рок и куршуми,
от изток купуват хотели за водка …
Спират ни тока, газта от Чукотка,
връхлитат ни маври с продънена лодка,
а ние се борим с кинжали от думи!!!
И всеки затворен в своя кутия,
пред портите на времето стоим в зори …
Но тя не пуска, даже папата дори,
милиарди блеят в джунгли и гори,
а аз ще пробвам с ключ, или с магия!!