автор: drugata_vmen

С напукани пръсти-бразди,
жадна земята ме жари,
в дървото се чува как гнезди,
птица и нейните малки…
Трепти въздухът от мараня,
прахоляк на улицата се вдига,
мирише на кравешки лайна,
а водата до устата ми не стига …
Слънцето гори по кожата сърдито,
капки пот по гърба ми се стичат
и сухо е навън, тьй неумито,
и змийте в канавката се препичат …
Ех, лято толкоз да не ми се работи,
тежиш ми с тази жега и жажда,
изсъхват и растения сиротни,
сал кат ги полея се прохлаждат …
В герана кофата се спуска бавно,
изтеглям я, да си охлаждам любеница,
че все по-жарко по обед става,
а топчетата падат тежко, от моята броеница …