автор: LeoBedrosian

Бездънни нощи пълних с грях,
безпаметни и нелогични.
Съдбовен опит в тях съзрях
да отмъсти вида безличен.

Уседнах. С плам и дом градих
от тухлата и от паничка.
Отдадох дан на род и вид,
излюпих свидна птичка.

На попрището нейде там
прескочиха му средата.
Уж пътя извървях по план,
а стигнах празнотата.