автор: atom

Уж е преход, а забил основи
в сянката на устойчивостта.
Плисвам се към тайнствения пробив
в неопределените неща.

Виждам склонността да очертавам
минало, което съм превзел.
Изборът е бетониран навик.
Плисвам се към липсата на цел.

И човекът, в който съм се врекъл,
за да го иззидам в монумент –
се разлива в път. Това е преход,
ако е освободен от мен.