автор: apostola

Човек се ражда на земята
да расне и да порасте.
И да не хвърля, да не мята
по вас, където и да сте.

И дните му да са блажени,
а радостта да му е гост.
И по любов да се ожени,
за щастие да вдига тост.

И да си създаде децата-
към утрето да сложи мост.
И да укрепва им крилцата
и да им бъде- в помощ- лост.

И път след себе си да има,
и в него- своята следа.
Да няма във душата зима...
Да носи полза- не вреда.

Кога си тръгне той накрая,
да бъде тачен и честит.
Награда да му бъде Рая,
в душата си да бъде сит.