Леглото ли е изкривено,
или пък аз накриво спах?
В очите плува ми червено,
душата я сковава страх.
Болят ме кокалите вече
и ставите не ме държат.
Остана здравето далече
и болките във мен кръжат.
А време вече не остана...
Къде е здравето сега?
И старост вече ме подхвана,
и ме завива със тъга.
Не съм в клиничните пътеки
на тоя болен кръстопът.
Не са болежките ми леки
и казвам го за кой ли път.
А джипито ми днеска, Боже,
и пет пари не дава той.
Да сбира таксата си може
и да се прави на герой.
Плетат клиничните пътеки
един усукан път натам,
по който се запътва всеки,
за да остане вечно там.