автор: hristam

Тази нощ ще се случи,
узрее ли месечината -
сънено ще пролае куче,
ще въздъхне в бъчвите виното,
ще проскърца врата, ще звънне прозорец,
ще се свие в клонака вятърът морен,
ще се свре тишината в ситни стъпки по двора -
по-безплътни от топлия шепот на корен.
Ще изохка учудено в тъмното птица,
тънка сянка ще резне съня на тревата...
И една стара приказка пак ще бъде написана,
щом сама на змея пристане момата.
Тази нощ ще се сбъдне,
прогледне ли месечината -
птиците ще събуди
аромата на виното.
Ще се стресне земята,ще хукнат пътеките,
планината ще стане и от облак по-лека,
ще стопят тъмнината полудели светулки -
ярък цветен воал във косите на булката.
Ще протегнат димни комини къщите -
"спри се, момиче, оттам няма връщане!"...
А денят ще пристъпи и от пух по-безшумен,
да разкаже на всички, че един змей е влюбен.