автор: dedenze

Тревата почти покриваше колата, спуснах бавно до къщата, като се опитвах да нацеля двата, каменни коловоза, които направих миналото лято.
Пристигнах успешно и за няколко часа , окосих „пътя”, спуснах помпата в герана, включих тока и разтоварих стотиците неща, нужни за живота тук. Вечерта приседнах уморен, чак тогава усетих величието и красотата на природата, силата на това райско място. Беше почти 9 часа вечерта, а слънцето окъпано в разтопено злато още грееше и топлеше , забравило че трябва да залязва. Тихо, спокойно, спряло време, в което неповторимо, влюбено и чудно, свиреше оркестъра на птиците и щурците. В сумрака на вечерта някой палеше звездите и месеца, а короните на дърветата рисуваха причудливи, приказни, загадъчни, близки и далечни форми. Тогава, за да стане шедьовъра пълен, се появиха и те, стотиците летящи фенерчета на светулките, като светли, незаличими души на хората живяли тук ...
В кристалният въздух , човек се наспива бързо, не са нужни часовници, ако не води със себе си други необезопасени дразнители и бездуховници, се чувства щастлив, иска да бъде млад, силен и обичан, да сподели времето с любими хора, които изчезват с годините безвъзвратно. Природата не спи и ненатрапчивата песен на живота е безкрайна, само човешката дейност внася грозни и дисонансни звуци. Сред бръмченето на моторни резачки и косачки, се обажда и гадината Фьодор, овена на комшийката Неда, който блее тъпо като политик, с дрезгав, отвратителен глас. Аз го кръстих така, на името на един отрицателен герой от руски филм с подобен звуков тембър. Има и други гадни гласове, но явно мога да ги игнорирам и изолирам от съзнаието си. Разчиствам камъните останали от старата къща, винаги съм искал всичко да е чисто, спретнато, с цветя, асми, отрупани с плод дръвчета, като в илюстрациите на старите приказки. По прясно окосената улица целогодишно минава само един човек - Пенка. Задава се, влачейки 3- 4 сухи клона за печката, спира, радостно ме поздравява и за пореден път заявява:
- Здравей, работливи човеко, аз тебе много те харесвам, ще останеш ли тук цяло лято !?
Трябва да поясня, Пенка е местна, стара мома на 72 години, висока, стройна, симпатична, но с ментални проблеми. Крайно бедна и религиозна, живее по старите обичаи и традиции. Например - всичко пере на ръка в малка река наблизо с т.н. бухалка, после го простира по трънаците ! Сигурен съм, че в общуването с мене не влага никакъв плътски елемент, противно на Джеин Фонда, която твърди, че сексът на 75 години бил прекрасен !? По- скоро ме вижда като живо, говорящо оръдие на труда и изпада в умиление, но трябва да призная, че неподправеното, безкористно, детинско отношение ме радва !
Аромата на сутрешното кафе е нищожен и удавен в уханието на цъфтящите липи и полските цветя. Еньов ден е, днес ще бера билки ! До вечерта цяла стая е застлана с ароматите на лайка, маточина, мащерка, коприва, липов цвят, равнец, червен кантарион..., толкова, че при тях не може да се спи. Набрал съм сладки вишни за първи път от дърво, което съм посял сам, няма по вкусни от тях и птиците ги хапват с удоволствие. Мислех да си правя вишновка и бурканче за зимата, но не са достатъчно. Тази година, всички овошки ще имат плодове над 10 се хванаха, аз съм посадил над 50, но почвата е глинеста и камениста и много трудно и бавно се вкореняват. Чувствам ги като мои деца и ми носят истинска радост ! Пенка ме вика от „улицата”, отворено е отвсякъде, но тя не влиза в „имението”, набрала е липов цвят и ми носи пълна търба. Обясних и, че и аз съм си набрал, тя направи такава разочарована физиономия, че взех две шепи да не я обидя. Баба ми казваше „Внимавай не чупи хатъра на никого!”
Днес съм в гадната „столица” София, имам работа с джи пито, НОИ, КАТ и здравната каса. През нощта ме събуди и ужаси воя на гъзарки мотопед, сутринта бумтежа и виковете на боклукчийте! Малко по- късно писъците и скандала с огладнелите репатратори на коли, които вдигаха коли наред, даже и правилно паркираните. После джи пито ме изгледа отекчено и просъска : „Жив ли си още !?” Скрих се с горчиво усещане в панелчето и включих телевизора, от екрана един популярен, демократичен екскремент ме заубеждава, че за всички български неволи са виновни руснаците...!? Пределно ясно ми беше, защо България трябва да е колониална, бедна държва, изкупена и завладяна от богатите! Направих чай от липовия цвят набран от Пенка, бях го отделил от другия, защото при билките има значение и духовната чистота на берача. Изпих го с удоволствие, бързам да свърша светските задължения, за да се върна в рая и така до края !