автор: botyofentiev

Вървим ний, вървим тайно,
под безоблачните небеса
и се.ем едни таквизи л.йна
дет’ ги няма нийде по света.

„Мила родна картинка”,
„Бащина стряха”...
В кварталната градинка
кучетата измряха.

Бюрократи идват от Европа
да ни скопят и прошнороват,
да вържат кмета и попа
и първо тях натаковат.

Или ще сме обезпаразитени,
или ще мрем’е.
Пътят е цивилизован.
Спокойно, всеки ще е натакован.

Ще живеем демократично,
по Европейски норми,
няма да е някяк си прилично,
ако не ни изкормят.

Ще сменят главите ни,
сърцата ни...
- ще сме нови.

Ще останат само грапавините
по земята ни...
- и те в окови.

И прокрадваща се тук-там трева
между пукнатините на дзифта.


botyo