автор: Radost-ina

Морето, към което се присягам
сега ме напоява безусловно.
А то напомня стъпка на тояга,
която е пред мен и в теб се рови.
Защото ти си важният за него.
И в твойто Утре иска да разплиска
една сълза, която ще претегли
животът ти до днес, запомнил риска...
Дали при тебе ще долитне чайка
или в мъгла набързо ще изчезне,
от хората си тръгва всеки някой,
стоял в кръга на земната трапеза.
Но взреш ли се във морските простори
неволната въздишка ход възпира. -
Роден си непрестанно да се бориш
със себе си за важния ти мир.
Нуждая се от тебе, ти – от мене.
И сякаш тишината е по равно,
защото близостта ни е легенда,
която у децата продължава...
Светът не е внезапна изненада,
узнаеш ли, че действа опростено.
Мигът е стих, когато с теб се радвам.
Останалото – жертва и промени.
Радостина Драгоева