автор: apostola

Една любов ми свети отдалече,
като небесна пламнала звезда.
От близо пък гори, гори...и вече
надява на сърцето ми юзда.

И таз любов във всяка моя клетка
запалва неугасваща искра.
Аз ставам вече любопитна гледка:
запалената на дърво кора.

И само тя ще угаси пожара,
обхване ли ми всичките страни.
И ще ми върне цялата ми вяра,
че е жена пред другите жени.

На нея само днеска се предавам
и с нея ще горя под този свод.
Аз тоз живот за нищо не продавам...
Ще го живея твърдо в мъжки род.