Стъклена маса, кафе за уют.
Тайна гримаса в квартален приют.
Но пък- бездимно и няма народ.
Само сме двама във зала без дим.
Тъжна реклама: седим и мълчим.
Мътна- реката и няма тя брод.
Мрачна картина. Безлични лица.
Няма пъртина към двете сърца.
Зима бушува и всичко е в лед.
Гръб ти обръщам, но знаеш ли как?
В нула се връщам- на изходен праг.
Вкъщи затворен, да бъда проклет.
**
По текста е написана музика от Ники Качаров- Торонто със линк:
https://www.yotube.com/watch?v=Q6qAcfmpVVE