Живота в мене не умира
и смисълът си той намира
в пробуждането си отново
в пролетното време ново.
И цвят в душата разцъфтява,
а утрото ми възвестява,
че слънчев ден ще има днеска
роден от пролетната треска.
И всяко стръкче се пробужда...
Нали от него има нужда.
Зеленото елече мята
и вдига поглед от земята.
И гледа в синьото небето,
че как на облака кълбето
се вее, като бяла риза
и ниско над земята слиза
А в мен надежда се надига,
че радост цветна ме настига.
Душата пристан си намира
в живота, който не умира..