автор: sradev

Пътувах в някакъв натъпкан влак до Краков. Видях купе с едно свободно място, запитах на полски може ли, нещо махнаха с ръка, нещо някой измрънка и се опита да отговори... и оказаха се български цигани.

Първоначално недоверчиви както всички полулегални и незнаещи езика чужденци, но подхванахме разговор за това-онова. Единият от тях, някъде мой набор, ме взе за слушател. Излезнахме да пушиме - заразказва какво му е на душата. От Пловдив бил, в обущарската фабрика работел, и жена му там работела. Добре си било: върне се от работа, седне пред телевизора, жена му нареже салатата, сипе ракията, децата наоколо...

- Пусто да му се не види,- мисля си аз - хептен на немец заприличал. Или поне на натурализирал се в Германия турчин. Кога му се сменила менталността, как се променил - не ми е ясно. В строителни войски една година съм бил, с доста цигани съм разговарял - не мислеха така.

Ама на, уволнили жена му, после и него, после затворили фабриката... и останали - дето се вика на улицата. Разгеле, организирали ги старейшините, контрабанда по Европа и отново тръгнали циганите по пътищата. Опитали и на руската граница, ама там един студ, едно чакане на полето край две съчки на кръст запалени, едни разправии - не издържали.

- Явно, - мисля си аз, - на руските условия само руснаци могат да издеянят. В Бялисток видях една бабичка, говореща на някакво невероятно наречие, от Сибир дошла, седмица пътувала, нещо да продаде - едни обувки да купи. Не, нашенските цигани са разглезени, па европейските - съвсем, няма на таквоз да изтраят.

Връщаме се в купето - пак млъква, пак разговор не върви. Най-много изтърват по една две думи и млъкнат.
Та сменили границата, на Чешко-Полската се преместили. В Прага купят - във Варшава продадат, от Варшава купят - в Прага продадат. По влаковете спят (а сефте - и аз от колко години спя по влаковете, като пътувам всеки два-три дни). И така 3 месеца. После имат седмица отпуска, да се върнат по домовете, да се изперат-изкъпят, жена да любят, деца да погалят. И пак по влаковете и автобусите. Но виждам, че поотвикнали от катунският живот - един се оплаква, ама и другите кимат от време на време с глава. Примирили се вече - като на приказка на своите спомени гледат.

Само едно, по-младо момче, се чувстваше във влака като у дома си. И мацето му на коленете, и питието му на масичката, и като му се прииска и се протегне, и крачката му стабилна. Като че ли на път се родил (па знам ли и аз не съм се родил на път, ама във влака се чувствам като у дома - заспивам малко преди да тръгне и се събуждам малко преди да стигне). Явно той беше им водача. Слуша ни разговорите, лицето му не трепва, дума не обелва. Под око гледа, но като че ли в друга къща седи. Изчака да пристигнем, да почнем да слизаме от влака и едва тогава ме запита:

- Професоре, какво знаеш за произхода на нас циганите?

Отговорих му колкото съм чувал, че древен народ от Индия дошъл, още и в Индия се среща, но нещо не беше задоволен. Друга приказка искаше да чуе. Или въобще не искаше да слуша.

Носеше си той циганският дух. Този дух, който хилядолетия е пазил народа да оцелее - народ без писменост, без език (говорят предимно на развален идиш смесен с местните езици в Европа). На какво се крепят? Мисля, на таквиз момчета като него и на старейшините. Че ако старейшините не им бяха намерили тази работа, то у нас щяха да си изпукат от глад, колкото и медни жици да има за крадене.

Виж ги - всеки ден по няколко пъти пробират кофата за буклук. И все едни и същи, по едно и също време. И те си имат работно време.
- - - - -

И в Европа па и в САЩ контрабандистите не се признават, да са престъпници - нали уж "Свободен Пазар" трябва да цари. Купуват на едното - продават на другото, изравняват цените (малко по-ефтино, та и бедните да могат да си купят). Нищо не крадат, нищо не трошат. А държавите слагат мита, конфискуват им стоката, а понякога и в затвор ги напъхват. Егати и правовите държави!

ниво 1
Сладар