автор: Krasi_Yankova-Zvezdokril

Бавно и полека се снижи, като следваше топлинната следа. Не смееше да кацне, опасяваше се Кралицата да не залепне. Изстреля пробно двойка харпуни. Те удариха тъпо и потънаха дълбоко, котвите им се отвориха. Александра внимателно се спусна по едното въже и опипа колебливо почвата. Леда изхрущя неприятно и придоби още по тъмен цвят, като дяволската гъба* когато я ритнеш, предвещаваща гибел. Имаше звук – имаше и атмосфера.
Нещо изпука зловещо. Трябваше да се досети този Свят бе по рехав и харпуните и бяха напукали повърхността. Хукна обратно по въжето, планетата се ронеше под тях, сриваше се като домино. Това което се показа отдолу беше изумително. Обширна площадка с правилна форма, сякаш облицована с еднакви шестоъгълни плочки от матово сияещ непознат материал. Александра неволно направи асоциация със огромна радио – антена, вдълбана в полушарието, оставащо защитено при полярния пасаж *благодарение на колебателното въртене.
Подобно на жилки в мрамор, всяка плочка притежаваше стройни редове от групи резки. Александра доближи визуализацията: Писменост, наистина върху камък, но ПИСМЕНОСТ! Никой не умира наистина, докато делата му са живи.

***
Пробуди се. Задвижи тежко. Нещо става, има някой навън. И в машинното съзнание, покълна съвсем човешка надежда – нима Обитателите са се върнали, тези които останаха се самоизличиха, беше безпомощен свидетел. НО онези които заминаха, може би някой е оцелял. Значи е изпълнил своя дълг към съществуването, опази историята им жива. Изправи се и залязващото слънце осветли гъсти редици с гравюри, които заискриха ярко по целия гръбен корпус.

01.07.2015г.
*Дяволската гъба – Отровна гъба. Лесно може да се сбърка с обикновената или огнената манатарка!
*Пасаж – астрономическо явление, при което планетата преминава между Слънцето и точката на наблюдение.