Преплитащи се зелени, озарени
от слънчевите залязващи лъчи,
листата на дървото греят,
леко се люлеят от тихия ветрец,
отправени към небето ден след ден...
Даващи подслон на многобройни
диви същества, клоните потрепват,
а върху тях птички пеят
приказни и чудни песни,
звукът на гората и на планината,
звук на хармония и благодат,
носещ спокойствие и радост...
Усмивката се появява всеки път,
щом погледна те, дърво прекрасно!
Листата ти, отразяващи слънчевите лъчи
в лицето ми... Щастието се умножава...
За мен ти си същността и центърът,
придаващ смисъл на живота,
точката на началото и безкрайността,
майката и бащата на света!