Какво е да си неразбран?
Сигурно е трудно, а?!
Да, така е. Знам!
Хората се виждат чужди.
Някак сиви и далечни,
някак нечовечни, изкривени...
Не могат да те достигнат,
не могат да те видят,
не могат да те разберат,
не могат и да те оценят.
Думите ти остават да висят
в пространство от въпроси,
на които нито ти, нито те
могат отговор да дадат,
защото те не ви свързват,
те не ви приобщават,
а ви делят. Думите.
Но не само те...
Поведението също.
Действията ти изглеждат груби,
постъпки на някой луд,
избягал от затвора
на собствения си живот,
на собствените си мисли...
Ти си заключен сам в себе си.
Неразбран.
Дали ключът ще бъде открит?
Някога? Дали?