Почука тихо с лекота,
на моята врата с резе.
Усмихна се с доброта,
подаде ми червена роза.
Не питах кой си
и защо при мен се спря.
Усмихнах се, така на шега,
а после случиха се чудеса.
Красива приказка, мечтана,
изживяна от сърце голямо.
Разбрах какво е любовта
извираща от вътре от душата.
Годините край нас летяха.
Косите бавно побеляха.
Сега се гледаме с въпрос,
нима преминал е живота.