автор: jantreya

Небето е пернато и задръстено
от бързи полети и звънки песни.
Косите на дърветата са сплъстени,
а вятърът лениво ги разресва.
Привижда ми се лятото сред храстите.
По кожата си сякаш го усещам
как ми рисува детството с флумастери,
усмихнато, разрошено, горещо.
Разпада се просторът на илюзии -
неимоверно пъстри и вълшебни.
Играят слънчеви петна по бузите
на облаците, бели като бебета…

Купувам утрото! Купувам детството!
Те просто са начало. Обещават.
Цената плащам и забравям рестото
от хиляди усмивки. Заслужават.
Днес всичките ми сетива са зинали.
Така обичам да се чувствам шантаво.
Не ми подхожда много на годините,
но приемете го като поанта.