автор: apostola

От раждането, Боже, до днешните ми дни
и да си кажа може за мойте съдбини.

Поставях си задачи, решавах ги докрай
и търсех си водачи към утрешния Рай.
И стъпките оставих по трудния си път.
Жалоните поставих по жизнения рът.

И всяка крачка беше един изтръгнат стон.
Надеждата стоеше в един миражен трон.

И дадох на живота...От него взех и на:
достигнах тази кота без никакви петна.

Каквото съм направил, оставям си го тук.
Каквото съм забравил, оставям го за друг.

Накрая си оставам със всичкото на гръб.
В живота аз заставам на острия му ръб.

Една душа остана и нея ще я дам.
До тебе ще застана, когато дойда там.