автор: zaltia

За да не се чувствате измамени, докато четете всичко това уточнявам, че името на героя е сменено, както е сменен и града, в който живее.
Държавата, държавата и тя не е същата- отслабна много...Направо се стопи, но това е друга тема.
Всичко друго е плод на болния мозък на пишещия, сиреч мой плод, който сега разрязвам на тънки парченца за Вас.
И така градът е В.Търново, а името на моя комшия е Красимир Искренов.
Част от нещата чувах от терасата на апартамента си /живея на горния етаж/, а другите ни ги споделяше лично той в кварталната кръчма.
Разприказваше се още след втората ракия и направо си изплакваше душата миличкият.
-Адаш, /освен комшии сме и адаши/ ми вика той веднъж в кръчмата, голям измамник съм приятелю....
-Защо бе пич? - му викам аз.
-Да не мислиш, че само ти изневеряваш на жена си...А той мълчи, навел глава.
-Гледай сега един бърз експеримент.
Ставам от стола и се провиквам.
-Братя по чашка, ако има тук някой от вас, който да не е изневерявал на жена си, нека вдигне високо ръка.
Оглеждам се- всички усмихнато ме поздравяват за тъпия въпрос с мощно "Наздраве брато"!!!
Само двама от ъгъла притеснено вдигат и двете си ръце, и вместо „Наздраве..."сякаш казват "Предаваме се".
За уточнение- до тях палаво се усмихваха благоверните им съпруги.
- Видя ли бе, Крас,нещо да кажеш?...
- Виж сега, то това добре...вярно си е, но аз не мамя само жена си бе ,комши,...Слушай сега внимателно...
Мамя шефа, че бачкам яко и денонощно мисля за фирмата.
Мамя болната си майка, че съм страшно зает и натоварен, и все нямам време да се отбия да я видя.
Мамя Господ, че вярвам в него, а за баланс- мамя Дявола, че не вярвам в Господ.
Понякога мамя вас- приятелите, че нямам пари...и вие ме черпите. Оня ден измамих градския транспорт- пътувах без билет.
Преди време успях да измамя и една гадна болест, и тя се разкара.
Веднъж на едно дело с адвоката успяхме да измамим и правосъдната система.
Темида усмихнато ми помаха с везните си, сякаш ми казваше:
- Хайде изчезвай, че идват големите измамници!!!
Аз се спрях и се замислих...Брей да му се не види, то имало и по- големи измамници от мен...
-Чакай, чакай малко, му викам, надигайки леко чашката, а знаеш ли, че аз понякога успявам да измамя пишещите и четящите от един литературен сайт, да прочетат глупостите ми....
-Ееее, комши..Тук вече ме заби...Наздраве, измамнико!!!

Красимир Личев