автор: ZAGORA

Наричането е в основата на всичко
и жаждата за опознаване.
„Това” и „онова” са повторения
обхванати от безподобна лудост,

които вярват във излишието на другия.
А всъщност са лишени и ограбени
нещастни атоми любов.
А всъщност търсим същността си
с цената на безкрайното отричане,
с цената на пропуснатите мигове...
А всъщност сме сираци по рождение.
обърнати прашинки от съзнание,
които вярват във измислици и във нетрайни истини.
Живеем сред кошмара на илюзията
тъй жалки във брътвежа за величие.
Кой ни натрапи своите понятия?!
Кой ни лиши от база за сравнение?!
Една неопозната в целостта планета,
и неразгадана,тайнствена Вселена
препълнени с нетрайност и загадки,
докато ний задъхано се гоним
с недостижими философски хоризонти.
Най-тъжно е,че неделимото делим на фракции,
тъй влюбени във върховете на носа си
и смешно важни посвещаваме живота
на пържени яйца,стомашни колики
и на креватни преживелици
през ери и космически еони...
Какво е нужно да се променим
и да поемем в нови измерения?
Дали не сме космическата грешки
на някой див, върховен ум?!
Надеждата ми е,че и окръжността е с край
изглеждайки чудовищно безкрайна.