автор: thebigplucky

Представа и най отчаяна си нямаш -
колко бих могъл да те обичам.
И да те целувам навсякъде -
както никой преди.
И в ръцете ти смирен да стихвам – като бриз.
И бавно, много бавно да потъвам в очите ти...

А как съм те искал - да те имам -
не можеш да го измислиш и след хиляди светлинни години.
И какво ли не бих сторил -
само за една твоя усмивка.
И ако само с поглед поискаш да ме помилваш...
Само да ме помилваш...

Ако пък ръцете ти докоснат онези места по мен - скритите.
И ако думите ти, прошепнати в несвяст, ме достигнат.
Ще разбереш – кое е истинското в приказките.
И къде в тях сме аз и ти. Единствени