автор: sineoka

До кога ще воювам със тебе?
До кога ще проливам сълзи?
Всяка дума в душата ми стене
и сърцето те моли:Прости!

Ти се сърдиш!Аз знам,ти ме мразиш!
Ненавиждаш дъхът ми дори...
Би могъл без жал,да ме смажеш,
а любов във мене гори!

Щом си тук,от очакване тръпна
и протягам към тебе ръце...
Във очите ми всичко помръква
щом те няма,аз нямам сърце!

Аз знам...Зад гърба ми се смееш
и говориш ужасни неща!
Разграбваш сърцето ми и го пилееш,
но,някой ден...аз няма да простя!