автор: riiva

ЛИЦА

Один – бог на сътворението, битките и смъртта
Локи – бог на злото и повелител на огъня
Херо – герой на свободна практика, 190см, 90кг, добре сложен, дългокос, синеок и неженен
Принцът – престолонаследник на Горното царство и граф на Североизточната част от Централния континент, дребен, пъпчив и също неженен
Мелвина – богата девица, чиито баща много иска да я омъжи за Принца и да стане заврян тъст, неомъжена
Други - различни персонажи, които ще се включват изненадващо изцяло по прищявка на Автора
Хор

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

Нощ. Влиза бог Локи. Оглежда се и спира от време на време да се ослушва за стъпки. Когато се уверява, че няма никой се скрива в храстите.

Влиза бог Один като подскача от крак на крак и къса маргаритки.

Влиза хорът.

Става светло, защото над сцената изгрява луна.

О. (седнал в центъра на сцената къса листенцата на най-голямата маргаритка): Обича ме, не ме обича, обича ме, не ме обича, обича ме, не ме обича...

Л. (изскача иззад храстите и виква с гръмовен глас и застрашително извърнат поглед към небесата): Кой си ти??

О. (прави кратък реверанс, кокетно събрал полите на палтото си): Влъхва. Много ми е приятно да се запознаем!

Л. (извива вежда неодобрително ): Глупости! Няма начин ти да си влъхва. Влъхвите са жени!

О. (настръхва): Ще бъда каквото си поискам! В момента изследвам женската си страна.

Л. (избухва зачервен, във въздуха около тях присветват и гаснат светкавици ): Стига приказки! Кой ни извика?

М. (неохотно се появява иззад храстите, където също се е крила за да подслушва досега): Ами, май аз.

Л. (гледа я отгоре надолу, неодобрително): И какво искаш от нас, човешка жено? Ние сме ангажирани хора, за времето ни се плаща на час.

О. (срамежливо пристъпва от крак на крак): Е, всъщност, ние в Асгард сме си организарили една лятна промоцийка. „Задай три желания, вземи четвъртото безплатно”. Полага се и ваучер за магьосническата лотария или комплект гримове „Ангелска страст”. Мнооооого сладко!

Л. (гневно като размахва ръце ): Млък! Защо ни викаш, дъще на крастава жаба и разгонен пор?

М. (отбранително размахва ръце): Ей, ей, ей, чакай малко! Ти сега какво, ще ме обиждаш ли? Велики Один, ти, който всяка нощ се отдаваш на разврат в небесния град Асгард и обезчестяваш по особено жесток начин 100 девици и 100 омъжени жени, призовавам теб, бога на сътворението....

О. (с висок и плачлив глас): Ама, нали нямаше да се обиждаме?!

Л. : Тишина! Да продължи! Интересно ми е какви други сведения има.

М. (продължава все едно изобщо не е чула прекъсването): ... и теб, Локи, най-жесток и безмилостен от всички богове, чието сърце е от камък, а юмрукът му от огън...

Л. (като се изчервява и смутено рие в пръстта с крак): Стараем се, стараем се.

М. (постепенно повишава глас и изпада в транс): Със силата, която придобивам като пия от тази напитка, в която съм сложила око на жаба, змийска опашка, крак от новородена хлебарка, плюнка от щраус, език на пор, малко мента и сок от лимон, ви заповядвам и на двамата незабавно да ми се подчините и да ми изпълните едно желание!

О. и Л. (подозрително и в един глас): Какво желание?

М. (излиза от транса): Оня дъртофелник баща ми е измислил да ме омъжи за Принца.

О. (изпищява и въодушевено пляска с ръце): Ще се омъжваш! Тя ще се омъжва! Чу ли! Сгодена е! Дай да видя пръстена! О, боже Аз, толкова се вълнувам!

М. (със студен и решителен глас): Няма да се омъжвам! Поне не за този...

Л. (сяда и мъжествено кръстосва крак): И защо не? Какво му е на момчето? Да няма две опашки или пък един крак?

М. (презрително): Просто е грозен! Не си струва да говорим... А и аз обичам друг!

О. (сяда до Локи като се старае да изглежда добре и в профил, и в анфас, а кракът му дискретно разтваря робата ): Ауууу, бедничката! И сега какво ще правиш, мила?

М. (изумено): Как какво? Вие сте призовани! Направих всичко както трябва, спах три нощи от месечния ми цикъл върху този камък, на който са извършвани жертвоприношения. Сготвих отварата и пих. Длъжни сте да ми се подчините. Нали затова сте тук?!?

Л. (с далечно и крайно незаинтересовано изражение): За кое?

Один измъква отнякъде комплекта гримове „Ангелска страст” и внимателно си поправя грима. Хорът е поседнал на тревата и пуши. Някои играят федербал.

М. (тропа с крака и крещи нечленоразделно): Кое?? КОЕ?!? Как кое?? Да разкарате глупавия Принц и да ни съберете с Херо??

О. (гледа недоумяващо и размахва спирала за мигли): Кой Херо?

Л. (вади лулата си и дълбоко замислен тъпче в нея тютюна): Ми, не знам, ве! За пръв път го споменава...

О. (докато нанася свеж слой червило): Звучи ми като някакъв препарат за хлебарки.

Л. (опитва да запали лулата си с кибрит, но вятърът му пречи): Може да имат много хлебарки.

М. (издава серия гъргорещи звуци и опасно се зачервява): Вие, малоумни... Дебелоглави... Идиоти! Херо е моят любим!

О. (ахва и почти изпуска кутийката с фон дьо тен за проблемна кожа): Оооо! Това ли?

Л. (пробва да направи малко огънче като щракне с пръсти): Ми, добре. И ние какво трябва да направим?

О. (докато лази в тревата да търси изпусната кутийка): Тоя Херо не е ли един висок? Синеок с дълга руса коса и ходи един такъв наперен?

М. (засегнато): Моля, моля! Съвсем добре си ходи! Някои хора – да не споменавам тук присъстващите – ходят далеч по-лошо от него!

Л. (умиротворително): Хубаво, де, хубаво! И какво искаш сега от нас?

М. (решително): Да убиете Принца! ... или да накарате Херо да се влюби в мен!

О. (най-сетне е намерил кутийката и започва да събира гримовете си): Ама кое от двете? Не може и двете.

М. (мисли усилено): .... Да накарате Херо да се влюби в мене!

Бог Один се намръщва. Хорът подскача и застава в стойка „мирно”, понеже си мисли, че богът на него е сърдит.

О. (мърмори под нос): Херо, Херо... Оффф, много ми е познато, срещал съм го някъде тоя Херо...

Л. (делово гаси горящата си брада): Добре, де! Хубаво. Ще си чукнем една среща с момчето и ще го измислим. То не е нужно да се решава веднага, нали така? Ще се прецени на място, кое ще е по-подходящо. За двамата ще те таксуваме двойно!

О. (души подозрително): На сяра ли мирише?

Л. (изважда флакон и пръска, другите гнусливо се отдръпват): Новият ми парфюм. „Девил Спайс”. Всеки месец ми го внасят от Хел.

Хор: „Девил Спайс”! Истинският бог знае защо. Вземи две на цената на една!

Л. (протрива ръце и засуква мустак): След като тъй или иначе сме достигнали до този етап от преговорите, да обсъдим и цената? Какво ще кажеш за цяла душа, ако изберем само едната поръчка и по половин душа за всяка от поръчките, ако избереш двоен пакет?

О. (инатливо): Аз няма да участвам!

М. (ахва положила длан на щедрия си бюст в знак на остър екзистенциален конфликт. На лицето й е изписано автентично душевно страдание): О, но аз съвсем не съм очаквала! Нима ще вземете душата ми? За една такава мъничка, дори миниатюрна услуга?? Не е ли някак прекалено?

Л. (строго): Разбира се, че ще я вземем. Това изобщо не подлежи на обсъждане! Душата на девица струва скъпо в наши дни.

М. (кашля сконфузено и гледа встрани): Хъхъ, ъхъмрм! Ъ, ами да... Това за девицата е интересна гледна точка.

О. (повтаря): Аз няма да участвам!

Л. (ядосано се извръща към него): И защо така? Сделката е перфектна, клиентката е навита? Какво ли би могло така да смути душевния мир на великия бог Один?

О. (твърдо): Нямам право да обсъждам поверителна информация на клиентите.

М. (слисано): Какво?!

Л. (с досаден натежал от презрение глас): Иска да каже, че твоя Херо им е клиент. Най-вероятно е ползвал желанието за безбрачие. В топ-листата им е, много продават от него.

О. (със справедливо негодувание): В днешно време е много трудно да бъдеш семеен мъж!

Л. (прегръща Мелвина през рамо и я отвежда настрани): Мда, не го слушай! С теб, драга, ще се споразумеем еднолично.

М. (кима в съгласие и казва): Ще извикам адвоката си да обсъдим подробностите.

Л. (усмихнато, но притеснено, не се е предвиждало другата страна да води адвокати): Моля, моля, госпожа! Разбира се, викайте когото искате.

Влиза персонаж от категорията „Други”. Излишно е да го описваме, няма да се задържи достатъчно дълго за да се налага да го помним. Тримата спорят дълго и продължително.

Л. (щрака нетърпеливо с пръсти и се обръща към седналия наблизо Один): Как беше оная поговорка?

О. (лакира си ноктите в бонбонено розово и от 5 минути не следи разговора ): Коя? За мързела ли?

Л. (става и започва недоволно да обикаля): Не тая! Другата. Поне от куртоазия да беше научил една - две мъдри мисли... А, ето сетих се „Ако спориш с идиот, вероятно точно същото прави и той.” Тъй че, господинчо, спри да спориш с мене или съвсем ще си затвърдя мнението!

М. (раздразнено): Много се проточи! Да приключваме. Приемаме вашите условия – половин душа за убийството на Принца и половин душа в деня на сватбата ми с Херо.

На сцената влиза Принца. Както изглежда, той също се е крил да подслушва в храстите.

Пр. (изправя се, повелително разперил ръце, и донякъде му се удава да изглежда царствено, понеже носи корона и хермелинова наметка): Момент! Почакайте моля!

Всички застиват и го следят с интерес. Само Мелвина крие погледа си и гледа настрани, тъй като я изпълват ужас и ненавист.

Пр. (галантно поема ръката на Мелвина и страстно я целува): О, зенице на очите ми, така чудесна! Невероятна, неотразима! Между нас да си остане, имам сериозни връзки в конкурса „Мис Долно кралство”. Откажете се от тази гнусна сделка! Станете моя жена и аз веднага ще Ви уредя!

М. (тропа с крак в израз на жестоко накърнено достойнство): Ама Вие за каква ме мислите?!? Аз съм Дама!

Хор: Тя е Дама! О, тя е Дама! А сега следва минута за платена реклама.

Мелвина излиза напред и демонстрира пакет дамски превръзки.

М. (ослепително усмихната): Дамски превръзки „Силфида”. Анатомични, удобни суперабсорбиращи дамски превръзки за максимална защита през деня и през нощта. Сега и в опаковка по пет!

ЗАВЕСА

Край на първо действие...