автор: divcviat

Бяла мечта преследвам
далеч от дома

обсебен от магията на
водната лилия
на ръба съм...чувам вик
имам ли шанс или само мечтая
оставям сърцето си в градината, да го пазят уханните рози
в мрачно утро пие сълзи непорочни от дива роса
...вечна печал размива скъп образ
низ от стъклени капки..страх,вечност,съдба
в едно са събрани