автор: andromen

Няма вечни звезди или вечни вселени,
от Големият взрив остават само следи…
Х-бозоните (щото обичм боза!) са от мене,
а от тебе – свръхнова и букет светлини…

Ускорителят мъжки, още от първият удар,
генерира сърдечен импулс, като зов,
непознатото чувство към теб се надигна
и преля в 9 бала вълна Предлюбов.

Какво, че епохата носеше сивият шлифер,
от баналност, саката кадърност и страх?!...
Преживях Ренесанс на духа и без да съм Шилер,
що е коварство и кое е любов подразбрах.

Тъй вторачен в нежната кожа, отвъд деколтето,
и гърдите ти – луднали топчета сладолед,
спрях да дишам, понеже ми падна пердето,
а корниза ме шибна навярно точно отпред…

Но в живота дух и материя рядко се сплитат –
проумях, че ще скачам от непознат водопад
и наместо взривно да гръмне в сърцето ми,
ускорената антиматерия даде “Пълен назад!“…

След гори от сребристи коси се питам „защо ли?“,
укорявам си зодията, търсеща само баланс…
Ех, сега да се върнем – ще стрелям с протони,
за да грабна целувка от тебе, макар и в аванс…