Ще скрия в пазвата си следващия дъжд
и той ще затрепти в синхрон с гърдите ми.
Какво ми каза онзи мъж,
преди да се изгуби във очите ми?
Не беше ли намерил път,
по който е минавал само вятъра?
Не беше ли потъвал в педя сняг,
преди да завали в сърцето ми?
Какво видях за първи път,
което да го няма другаде?
Не бях ли очертала вече кръг,
във който да се побере небето ми?
Не чух какво ми каза онзи мъж,
когато ме притисна до гърдите си...
Целувах всяка капка дъжд,
преди да стана лека като вятъра...