автор: rumpel

Позна ли ме? - безсмъртната Психея.
Аз често навестявам твоя сън.
В пространството около теб се рея,
завинаги останала отвън.

Целувките ми нищо ли не значат
за теб - достигналия светове,
където светлината в здрача
единствено към обич те зове?

Прегръдките ми нищо ли не значат
за теб - туптящ отляво в мойта гръд?
Не мога да реша сама задача,
когато отговорът й е смърт.

Позна ли ме, хлапашки хитър Ерос?
Ти целиш ме с божествена стрела.
Защо ли пред очите ми е черно
и зная, че не съм добре дошла?