автор: lita

Бурите на всички времена
ряпа да ядат пред теб!
С мен направи онова,
което никой друг човек

не можеше.. И някак леко
полетя тогаз душата
Как? Кога? Човеко!
Подкоси ми веч краката..

И всъщност аз не знаех
какво ме чака занапред,
с тревога и уплаха крачех,
но знаейки, че съм до теб!

Страхът ме стряскаше,
тъмнината доста също
Но в мигом блясваше
тогава твойта същност

и грееше ме като слънце -
сияйна, топла и добра.
Не остана тъмно петънце:
О, нека бъде светлина!