автор: argonyk

"Подай стиха ми на свещта...
Не чакай: забрави ме вчера..." Калин Донков


Аз мога да пиша за тебе на тъмно,
и мога на гладно да светя.
Обичам те вчера, преди да се съмне
зад моите прашни пердета.

В красивия спомен за бъдещи срещи,
обичам те вчера, звездичке.
В две чаши кристални наливам на свещи
любов, отлежала във срички.

Неясните сънища в рими заплитам -
мастилена тънка дантела.
Луната е белег от жълто копито
под облачно-синя сърнела.

Обичам те вчера от много години -
навита спирала от нежност...
Далечното утре под залез ще мине,
почти като смърт неизбежно.

Обичам те вчера: преди да се мръкне:
под изгревна златна паричка...
В стих мога след век изгорял да замлъкна -
обичам те вчера, звездичке!