автор: LATINKA-ZLATNA

/превод от сръбски/

Къде бърза тази пътуваща зора
откъсната от времето,
като разкъсани нишки е нейният трон?

Защо ли моят недосънуван сън
е опакован в куфара на случаен минувач?

Защо тъмнината влиза в моята стая
с белота около къщата и синева над нея,
когато нищо в действителност не е така?

За момент ми се иска
да преместя времето отвъд времето,
в космоса на безкрайната любов,
в болка и радост да пея
и това да не е нито времето, нито болката, нито радостта,
а вече красотата на вълшебния хор на славеите,
в един свят, с клонки от пеещи струни.

Радостен искам да се кича,
честит и щастлив да летя,
мъката ми да ме напусне,
пиян от любов да бъда!...

И как да се преодолее реалността днес
без, която живата вода няма да гори,
докато пламъкът на живота ни се издига
до сияйните атоми на слънчевите мечти?