автор: ah_mak

Каква поезия, какви фонтани,
какви модерни шадравани,
отвсякъде извира блика,
тече, прелива, наводнява...

Не ни се свидят думи, думи, думи
като дъждовни капки, едри, майски,
поройни дъждовете поезийни
изровиха по пътя ни асфалта,
отвориха се ями, зеят дупки
за мераклиите да се продънят
и да потънат вдън земята
дето няма
чак толкова поезия да блика,
да се събира, да се самохвали...

Сто самосвала само самохвали
на пътя на поезия стояли,
костилки плюли, щот череши яли
и от костилките
си построили къща,
гараж, басейн, руска баня също...

Аз смятам да остана край басейна,
а думите си да натиря
сред
макове и мащерка, сред пирена...

Като ми писне ще пописвам афоризми,
ще правя преводи от македонски.

Засрамен съм, поезийо, прости ми,
че киченето с твойто светло име,
е станало като здравей и здрасти.
Поезия...Сладкарница за пасти