автор: Zagadka

"Защо повярвах на думи,
в които не вярва и малко дете?
Защо излъгах?
Защо избягах ?
Безброй години аз
Не мога да спра своя бяг -
Защо повярвах?
Защо избягах?"
/дует "Авеню"/

Стигнах до морето... Безумно голямо... тъмно... дълбоко... тайно... Черно и пенливо... Усетих хладината на мокрия пясък - разля се по цялото ми тяло... Миришеше в зелено... на водорасли .... Беше спокойно... капките дъжд бяха удавени в сухия пясък... Скърцаха под краката ми... Задушаваха се.... Сплесквах ги...

Стигнах до скалите - огромни, черни и влажни... шупнали от капките дъжд... "Те разядоха дори и вас!" Целунах ги - хладните, грапави гранити... Прегърнах ги - оргомни и ръбести плещи... Исках да се стопля... Гадните капки дъжд пропълзяха в мен... Вятърът биеше косо по гърба ми... Притиснах се - исках да влезна вътре... Забих зъби и нокти в тази плът.... Морето изрева.... Облиза нозете ми с пенливия си език.... Стана ми топло.... отпуснах се.... не можех да се боря.... Свих се от страх да не ме сграбчи ... Ти ме взе на ръце като Жрец и отнесе... Вътре в скалите.... имаше огън... Вътре в скалите имаше нещо.... тайно... примитивно..., но чисто... Нямаше сухи цветя... Нямаше празни чаши... Бликаше студена изворна вода -
НАЧАЛОТО...

23 юни'96
гр. София