автор: PeterVan

Затворен от съдбата в тази къща
бях двадесет години роб.
С презумпция на скъпата ми тъща -
да гръмне тука моят Топ...

Но аз не ща да хвърлям Топа,
макар че никнат ми крила.
В главата ми дъска похлопва
и все летя, към Вас летя!

Като пчелата към нектар незнаен,
а тук вони на овча смрад.
И аз не мога да изтрая
овца да бъда в този свят.

КАК овча тор и пчелен мед
съдбата на едно събра?
"Извади - казват ми, късмет
ей тук, на селската мера!"

Къде ми е късмета, Боже?
Къде е златната ми есен?
Пищят сто гайди от връх Рожен
във моя стих под чан небесен...

На онзи свят е скъпата ми тъща,
в достоен легна - с мрамор гроб.
И аз напускам тази къща
тъй както робството Езоп!