автор: zaltia

Исках с много страст да те прегърна,
но уви не беше в моя град...
И реших, че просто ще ти звънна,
за да чуя топлия ти глас.

Разбрах, че след минутка ще ми звъннеш,
и с трепет отброявах час след час...
Брадясвах, чудех се защо се бавиш,
но с брадата чаках някак по-курназ.

Нов рекорд по чакане поставих,
с него ще съм и известен, и велик...
От чакането името си чак забравих,
сбърках май, че те потърсих в обедния пик.

Ще ти звънна пак, но ако сладко спиш,
ще креснеш, чакащата тишина ще разрушиш...
А в нея знаеш ли, че истината стара преоткрих,
и вместо да се сърдя- ти написах стих.