автор: LATINKA-ZLATNA

(Превод от сръбски)

Ти, трипътен човеко, в кожено палто, с черни очи,
който задържаш моите неща в една колиба в покрайнините на широколистна гора:
килимът от къщата ми, велосипедни гуми, ключове и танцуваш с тях на лунната светлина.
Ти, който не си моя Купидон и нямаш сили да лекуваш
моето безсъние и световъртеж. При тебе ще дойда несеяна, неотъпкана и неоплодена земя, ще мириша лошо и ще подготвя поле за борба на гърдите ти.
Ще имам дъх на онези, които са били дадени на времето и ще се отзовавам на див чесън.
Ще бъда в компанията на красиви момичета и момчета с раници на гърбовете си.
Със своя нежен глас на ултразвуков вятър
ще запея: „Човече, клекни на колене, върни ми моите неща!”
Ти не си господар на седемте звезди, които могат да се разпространяват на стъблото.
Всичко, което знаеш за мене, забрави.
Ти, който не можеш да цъфтиш през пролетта и да донесеш семена на гърдите на
краля на песните; който си играеш с моите спомени от пулсациите на тревата;
покрий неприличното си голо тяло, върни ми вдъхновението,
свежестта на въздуха, насекомите, сокът, който се излива от небето.
Всичко ми върни, ти, който не носиш лък от мечка
и който се целуваш само с няколко вдишвания.
Ти, чиято душа не е набраздено стъбло от разпукната звезда,
върни ми всичко, което е мое.

Росни ливади и слънце зад заключената врата
радвайте се много на нашите стихове.
Надявам се избавлението от не-див чесън
ще отвори истинските песни.