автор: Albatros

Сложните неща са много прости
и недоловими са почти –
в птичите криле и кухи кости
вятър свири, птицата лети,

дъжд вали – и меко слънце грейне,
лудват из поляните треви.
Стихове се раждат – ненадейни –
в нечии слънчасали глави.

Нощ отхожда, ден приижда – кротък,
сменят се богатства, власт, пари.
И прекрасен, всъщност, е животът –
и за еднодневката дори.

Времето лъжлива е хетера! –
със бая натрупан трудов стаж.
Туй, което ти си бил до вчера,
утре ще е спомен за мираж.

Под луната, тънка като мигла,
запали една нетрайна свещ?
Със каквото Божем си пристигнал,
само туй отвъд ще отнесеш.