автор: ZAGORA

Вълшебство крие
всяка пролетна любов,
със светлина и розови листенца във кръвта

Огласят лястовици
небесата на очите ми,
щастливо свили във сърцето ми гнездо.
Не чуваш ли, не виждаш ли любими?!

На рози и треви ухае любовта ни окосена
до сетен стон и до издишка.
докато ний се любим със звездите.

Луната като трепкаща пендара
блести по зажаднялата ни гръд,
а моят дух и твоят са се слели
понесени от бриза на живота..
А моят дух и твоят са обезумели.