автор: thebigplucky

Обичах ви. Различно.
Коя – по за десетина дни.
Коя – за по десетина и повече години.
Не еднакво в различието. Но еднакво завинаги.
Като разните видове ракия сте-
различни, с различни етикети, опаковани различно,
различно изкушаващи на вид...
Но по един и същи начин – изгарящо силни;
еднакво издигащи ме до висините
и еднакво сриващи ме;
еднакво неустоими...
Като поредният пристрастен алкохолик – към вас залитам.
Дори със строг нашийник – късам неотклонно синджира.
Жаждата ми е предсказуемо неконтролируемо нетърпима.
Искам да ви пия. Една по една... Да ви пия... Да ви пия...

Различни сте. Противоположни. Разнолики.
Но еднакво ви обичам. Почти.
И еднакво ме боли от липсата ви.
За всяка съм изплакал различен брой, но еднакви сълзи.
Какви ли не всевъзможни бяха причините – да се разделим;
еднакво след това съизмеримо съм се презирал;
еднакво самотен съм скитал по тротоари различни;
еднакво самотен съм се пропивал в различни механи,
еднакво безименни...

Едно е сигурно -
едва ли някой повече от мен ви е боготворил.
Различни стихове сходно ви посветих,
но Любовта, едва прикрита в тях, не бе различна -
еднакво стихийна бе, еднакво несподелима...
Когато нещо различно ви напомни името ми -
еднакво ме проклинате.
И еднакво носталгично си спомняте хубавите ни дни...
(Да не беше ги имало ли?!?)
Еднакви са томленията ви, различно скрити...

Една е молитвата ми – до края ми да ви има.
Аз няма да спра да ви обичам. И еднакво, и различно.
И няма да спра за това да пиша.
Поне тук, по един и същи начин, на никоя не изневерих...