автор: VOLTER

Петю Посрьов - така му казват в гръб – в очи никой не смее… Не защото е 145 кила, според пала́нзата в текезето, а щото не е търбух, а великан, чудо на човешкия род! Сал едно му е лошо: като пийне се хвали за щяло-не щяло, ама толкова много, че веднъж чак се насрал…
И пиенето, както килограмите, не му е по реда си, порка каквото му падне: бира, коняк, мастика, мента - карашъ́к …
Една нощ бай Колинчо, хоремагчията, така му додя́ло от поредния запой, че вместо бира взел и му налял халба с пикня - Петю я глътнал и поискал още… Да, ама Колинчо да не е крава – от удивление пикнята му секнала!...
Мота се кръчмаря зад тезгяха и с едно око дебне някой потрисайки се с ръце в джобове да се запъти навън - тика му желязна кофа в ръка и така до сутринта Петю излокал пикнята на всички… Накрая, Асан Мазния се облекчава насред кръчмата, а бай Колинчо за последно поднася пълната халбата с два пръста пяна…
Петю не си знае силата – на поразия пие, и на поразия работи…
Веднъж председателя Араклиев закъсал с Волгата сред нивята…А̀ напред, а̀ назад – два часа Петко Балъка, нагласен като кокона, форсира руския мерцедес и се мъчи да я измъкне, а началството, подтичва наоколо да дава кураж…
Нещеш ли, Петю По́срьов минава с магарешка каручка, и Араклията о̀дма се разпорежда:
- Разпрягай хайгъра да дръпне т‘ва чудо!...
- Кащяло да мъча хайванчето, к’во ти е кабатлия , че сте тръгнали ке́с- терме през угарите…
Подръгва се по дебелия врат, плюва залепналия фас от долната бъ́рна , застава с гръб към затъналия автомобил, прикляква, прихваща с две ръце бронята, стиска зъби, поема дъх, прави крачка напред, изфучава като парен локомотив и Волгата изпушва…
Араклиев подскача, пляска с ръце, гледа отдолу нагоре Петю…
- Евалла, благодарство, белким нявгаш и аз да помогна…
- Не си рекъл, не си помогнал, шефе…
- Казвай, какъв ти е зо́ра!...
- Ми, зе́ми да ме вредиш с едно звеноводство!...
- Грамотен ли си?
- Мога да смятам, а булката може да пише, ама пък не може да смята…
- Таман… Балък, карай направо в хоремага да полеем длъжността!
И пак всичко отначало…
Така, Петю По́срьов, най-силният кооператор в околията, посред пладне, насред полето, стана началник - отговорник на десет жени!…