автор: venipec

Още дишам. Животът тече
пълноводен по сините вени.
И очите ми виждат небе.
А в сърцето ми - песен за тебе.

Че когато настане студът,
знам, ще трябва сама да се топля.
Но сега е живот. И е път.
И е още далечно...
И кротко
над стрехите изгрява нощта.
И стихът ми изгрява след нея.
Още дишам. Животът е цял.
А в сърцето ми - цяла Вселена...

Венцислава Симеонова