В тъмнината се раждат звездите.
Там далече, където не свети
нищо повече. Само очите ти.
Само тихичък стих. Само цвете.
Само спомен по минало лято -
с много синьо небе, с много птици.
В тъмнината се ражда Луната.
И изгрява смеха на момиче.
На щурците приспивната песен...
Аромат на косена трева...
Нека още миг да е вечност!
После може да свършва света.
Венцислава Симеонова