автор: tzvetcomarinov

Промъкващият се да влезе, можеше и да не се пита защо го прави. Агент Ричмън се извъртя светкавично и натисна спусъка. Другият не скри изненадата си, но това остана без абсолютно никакво значение. Полицаите винаги опитваха да стопират нещата, да предотвратят усложненията. Тяхното "Полиция!" често успяваше, помагаше и на двете страни. Дрехите му
нямаха нищо общо с комуфлаж, а насоченото за стрелба оръжие, съвсем не пасваше с приятелски намерения. Кой от тримата в стаята е бил набелязаната жертва, въпросът изгуби актуалността си от раз.
С изхвръкнали от ужас очи, бандитът политна назад и подпря с лявата си ръка рамката. Направи го сякаш да спечели време, преди кръвта да цъфне върху пострадалото му рамо. Доколко успя, едва ли и той доби ясна представа. Усетил станалото, не се подгъна, а направо свлече на земята. Смъртта го беше пожалила от снизхождение. Измъкна се тя през болезнените човешки стонове и отиде да търси друг за своята коса.
От такова раняване не се умираше веднага. Може и трябва да почака за медицинска помощ, но свлечен възнак до лабораторията е полезен за цяла редица подробности. Например да впечатли в картината, ако някой поиска да я разгледа. Наложително е това да се прави от съобразителните, щом наблизо пищят куршуми. Трябва той да вземе оръжието от ръцете му. Някои особи в такова състояние извършват толкова мръсна работа, колкото не са извършили през целия си живот.
Констатацията, която направи след минута не го зарадва, нито успокои, а само внесе яснота около случилото се преди две-три минути. Не той е бил мишената. Освен изненадата върху лицето, оня дето се опита да влезе след него, не успя да пусне дори куршум нахалост, което говореше с категоричност. Бил е в нагласа да извърши други действия, преди да натисне спусъка. Агентът от сега можеше да се захване с полезните уточнения и подробности, но щом смъртта остави бандита на мира, нека и той постъпи така. Притесненията и усложненията около предишната ситуация си бяха отишли доброволно, а тия двамата, които видя още с влизането си, гарантираха. Имат вземане-даване със страха от първите изстрели нарушили тишината на острова. Неговото нахълтване само беше преляло чашата и позите на двамата наистина вече са прекалено лесни и кратки за описване.
- Федерална полиция.
Краткото приказване след произведен изстрел пред очите, винаги е сериозен аргумент. Още няколко думи, едва ли ще навредят кой знае колко повече.
- Професор Брукс. Най-добре ще бъде, ако се посвиете малко към пода и забравете всякакво излизане от лабораторията, докато не свърши патакламата и не ви извикат по име.
Професорът, който можеше да предвижда далеч напред резултати от химически реакции и биологични процеси, сега дори не се впечатли от елементарното отсъствие на белези за начало на общуване между хората. Непознат стреля по човек с когото са били до сега заедно на острова. Знае името и физиономията му без обичайното представяне, загрижен е за неговата лична безопасност. А някои всезнайковци от инат още твърдят, че отдадеността към науката не отнемала от човешкото поведение, докато практиката упорито не е съгласна с тях.
Медикът веднага изпълни нареждането, почти легна на пода. Жената, която стоеше в близост го последва. Това не попречи федерален агент Пол Ричмън да усети горчиво-тръпчив вкус в устата, малко наподобяваше на барутния. Дамата подпряла с хълбок масата, не приличаше в нищо на другата, която видя през обектива на бинокъла. Колко ли е истинският брой на хората тук освен тия, по които може да се стреля, само защото не искат да оценят трезво реалностите и предадат още когато чуят команда да го направят.
Висенето в стая и даване безсмислени указания за уплашени хора, не беше измежду най-удачните решения за всеки опитен федерален агент. Помещението е доволно претъпкано с медицински уреди, ограничава до безотговорен минимум наблюдаването за евентуални външни действия. Например отчаян храбрец, като нищо може да приближи прозорец или вратата и да метне гранатата вътре.
Агент Ричмън приближи незатворения вход и огледа доколкото позволява обзорът от там към поляната. Раненият вече знаеше къде го боли, нека и той се довери на своя късмет. Нямаше яснота, дали в храстите отсреща не дебне друг привърженик на идеята, че непременно трябва да се случи нещо по рафтовете и столовете на лабораторията. Ето, ако сега не чуе писък на олово, ще знае със сигурност, че е жив. И никой не иска да провери, добър ли е в стрелбата на открито пространство. За всеки случай направи скок и се претърколи няколко пъти върху тревата, не за удоволствие. Може и така да му се стори, че раненият прекъсна стенанията си, вероятно да проследи действията на тоя за когото не предполагаше да е вътре. Грешка, попречила му да извърши замисленото. Близките храсти продължаваха да мълчат, дано по-скоро примерът им последват и тия около брега. Те от своя страна обърнат внимание на всички, че яхтата на която толкова много разчитат и надяват, вече е отплавала доста към хоризонта. И не изпитва никакво желание, да спасява когото и да било.

Цветко Маринов