автор: ivliter

Студената бира в горещото време му идва много добре. Под чадъра на заведението е прохладно, в сравнение с напечения площад, отразяващ лъчите на слънцето и заслепяващ очите, излъчващ топлина от силно нагрятата настилка. В лятната жега, той изглежда доста безлюден, в сравнение с друг път. Дори и музиката от заведението се носи някак лениво и
без желание в нетрепващия горещ въздух. Мелодията навява скука и малко печал. Малцина клиенти сме се приютили под спасителните сенки на чадърите в горещината.
На съседната маса красива дългокоса и късопола млада жена довършваше почерпката си и от време на време, изглежда от скука, поглеждаше към него през слънчевите си очила. Те бяха с достатъчно светли стъкла, за да вижда кога го гледа. Да беше малко по-млад, би могъл да намери начин да влезе в контакт с нея. Но сега, в състоянието на духа, в което се намираше, го правеше равнодушен към тази привлекателна хубост. „Хубостта си е хубост, възрастта си е възраст – помисли си докато я наблюдаваше. Имам други, по-важни неща за вършене.“ И за да прогони тези мисли отпи от бирата. В горещината тя бързо беше започнала да се стопля и да губи вкус. После си рече: „ По важни!? Че какво по-важно има в живота на мъжа от жената?“ И при тази мисъл леко се усмихна. Момичето насреща погрешно изтълкува усмивката му и също се усмихна. „Много често така започват нещата, с една усмивка.“ За да подскаже на красавицата, че не се интересува от нея извади лист и химикал от чантата си, и започна да си драска. Разбрала намека му, хубавицата повика с жест сервитьорката да си плати сметката. Но колкото и да ровеше в дамската си чантичка, не намираше това, което търсеше и на лицето и се изписа смут. Бузите й пламнаха от притеснение. Сервитьорката търпеливо чакаше изправена до нея.
– Много се извинявам, забравила съм си парите в къщи. Ще дойда следобед да ви платя.
– Не с тези номера, моля ви се. Вече ме връзваха два три пъти с този номер.
– Какво да направя? Така е, не лъжа.
Явно, че съдбата беше решила друго. Той допи бирата си, прибра листа и химикалката си и викна на сервитьорката:
– Елате тук, аз ще платя сметката на дамата.
Плати каквото трябва и се надигна да си ходи. Младата жена дойде при него и каза развълнувано:
– Благодаря, избавихте ме от голямо неудобство.
– Няма нищо. За мене беше удоволствие да почерпя една красива непозната дама.
– Как да ви намеря, да ви върна жеста?
– Не е нужно да го правите. Казах, че черпя.
– Обичате ли театъра? – смени изведнъж темата тя.
– Да. Понякога ходя на театър.
– Тогава ви каня довечера. Щяхме да ходим с моя приятелка, но преди малко ми се обади, че е възпрепятствана. Така, че можете да дойдете с мене, ако пожелаете.
Той се замисли за миг, после отвърна:
– Защо пък не? Ще ми бъде приятно.
Така съдбата се намеси, за да се запознаят. След представлението седнаха в близкото заведение да се почерпят и за да споделят впечатлението си от пиесата.
След тази среща последваха още няколко. Предстоеше му няколкодневна командировка до морето и той някак си между другото й спомена, че може, ако има желание, да му прави компания. Тя каза, че няма да има проблем да се освободи от задълженията си и да го придружи.
– Ще се радвам, да прекараме няколко дни двамата, далече от нашия град – така й рече, когато тя прие предложението му.
Какво се случи на морето, за никого не е трудно да си представи. Почувстваха се щастливи и отнесоха от там незабравими спомени. Но колко може да трае едно откраднато щастие? Медът му винаги е вгорчен от куп лъжи и усложнения. Трябваше да сложат край на всичко, преди да е станало късно.
Завръщането към предишния начин на живот беше голямо изпитание и за двамата. Те добре разбираха, че връзката им няма бъдеще и взаимно решиха да не се виждат повече. Когато решението е взето и от двете страни, все пак е по-лесно и по-сигурно.
А времето успешно изтрива не само всяка болка, но и всяка радост от мислите и чувствата на човека, за да отстъпят мястото на нови – очаквани и непознати.